Нарастването на населението в пловдивското село Лясково става бавно и постепенно, като първите по-сериозни показатели в тази насока стават факт през 1920-та година. По данни тогава има 180 къщи и 850 души население, а горянството и примитивното земеделие се явяват два от основните поминъка за изхранване на семействата. Скотовъдството също получава тласък, благодарение на което се разширяват и някои други дейности. Сред тях са лозарството и производство и отглеждане на тютюн, един от важните и днес продукти за всяка една държавна промишленост и индустрия. Овощарството намира добра почва за виреене, но за съжаление в продължение на цели столетия местните жители не могат да се измъкнат от бедността. Въпреки това духът им остава бодър и буден през годините, което пък е главен фактор за запазване на бита и традициите. В това число има и традиции, които са допълнително обогатени. На особена почит обаче са онези, виреещи предимно на местна почва.
Преди да настъпи освобождението на България от османско робство, голяма част от жителите на Лясково са гурбетчии. Това се отнася главно за мъжката част от населението, която заминава на работа в бургаска област. Там по това време се намира работа в производството на въглища от дърво, а началото на деветнадесетото столетие е свързано с построяването на православния селски храм. Той бива завършен точно през 1800-та година, а деветдесет и седем години по-късно на дванадесети април е завършена и камбанарията. Няма данни на кои точно места до появата на църквата са били извършвани религиозните и църковни обреди. Година след издигането на камбанарията, идва ред да се построи и ново училище. Съвременното школо преди това се помещава в стара сграда, в която децата получават своето образование. Кредитната кооперация възниква в годината, в която страната обявява своята независимост. Бъдещето на въпросното дружество е повече от успешно, защото само след тринадесет години кооперацията става потребителска. Яровата воденица е една от сградите с важно значение за жителите, макар нейната съдба да е трагична. През 1909-та селото преживява незапомнено наводнение, в резултат на което воденицата е разрушена. По време на бедствието загиват много хора и домашни животни.
До параклиса с името Свети Атанас в село Лясково е построен и паметник, който оказва чест на загубилите живота си по време на войните мъже. Мостът на река Луковица възниква горе-долу по същото време, а освен това през 1925-та идва нов строеж на учебно заведение. В случая обаче не става въпрос за училище, а за читалище с името Родолюбие. Атанас Тодоров е един от инициаторите и основатели на сградата – във въпросния период той изпълнява функциите на преподавател. След идването на ОФ на власт след девети септември 1944-а година настъпват промени и по отношение на икономиката. Най-важни са снабдяването с вода и прокарването на електричество, а въпреки това повечето хора предпочитат да се изселят. 332 семейства живеят извън селото, като по това време населението е в значително напреднала възраст. Предполага се, че причина за избора на друго населено място са репресиите, наложени от комунистическата власт. Подобна е съдбата на села в пловдивско и асеновградско.
